Индустриални застрахователни брокери

Застрахователен речник - З

Заявление (предложение) за застраховане – предоставяне на информация. Дава се от кандидата за сключване на застраховка. В него се посочват всички рискови обстоятелства за дадения обект. На базата на предложението застрахователя преценява дали да сключи застраховка или да отхвърли искането на кандидата за застраховане.
 
Застраховка срещу първи риск – форма на застраховане, при която за загуби по – малки от предварително определена част от застрахователната сума застрахователят заплаща действителният размер на загубата а при големи загуби  - максималния размер на застрахователната сума. Застраховка срещу първи риск се прилага при всички имуществени застраховки, при които вероятността за настъпване на пълни щети е малка, а също така при застраховки на гражданска отговорност, при които щетата може да бъде извънредно голяма.
 
Застраховка „Зелена карта” – международен договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Получила е названието от цвета и формата на застрахователната полица, чрез която се удостоверява, че автомобилът има застрахователно покритие при напускане на собствената си страна.
 
Застрахователно събитие – потенциална възможна причина за засягане на застрахования обект и претърпяване на материални и морални загуби.
 
Застрахователно покритие – времето, през което застрахователя носи отговорност за изплащане на обезщетение при реализиране на договорените условия. Застрахователното покритие може да се приеме и като включените в отговорност на застрахователното дружество рискове, отговорности и др.
 
Застрахователно обезщетение – плащане на застрахователя при настъпване на щети по имуществените застраховки. Покрива понесената от застрахования обект щета, вследствие настъпването на застрахователен случай. Застрахователното обезщетение може да бъде равно на възстановителната или действителната стойност на унищоженото имущество или по-малко от нея.
 
Застрахователно дружество – юридическо лице, което има лиценз за осъществяване на застрахователна дейност.
 
Застрахователна тарифа – съвкупността от тарифните ставки за конкретен вид застраховане.
 
Застрахователна сума – обявена от застрахования, при сключване на застрахователния договор; сума, чрез която обезпечава своите икономически интереси при настъпване на застрахователен случай.
 
Застрахователна стойност – стойността, на която застрахователят е оценил обекта на застраховане. Това е още действителната стойност на имуществото, което ще се застрахова. Определя се по съглашение между застрахователя и застрахования. Застрахователната стойност не може да превишава действителната стойност на имуществото към момента на сключване на застрахователния договор. Застрахователната стойност служи за база при изчисляване на застрахователната сума.
 
Застрахователна премия – в застраховането това е плащането на застрахования към застрахователя, по силата на сключен застрахователен договор. Застрахователната премия може да бъде разсрочена на застрахователни вноски (месечни, тримесечни и т.н.).
 
Застрахователна оценка – стойността на имуществата, определена за целите на застраховането. Или застрахователна оценка е установяването на застрахования предмет. Застрахователната оценка трябва да бъде извършена не само при сключване на застраховката, но и при настъпване на застрахователния случай. Между първата и втората оценка минава значителен период, през който стойността на застрахования предмет да претърпи значителни промени.
 
Застрахователна измама – умишлено предизвикване на застрахователно събитие от страна на застрахования или на трето ползващо се лице или въвеждане в заблуждение застрахователя, за причините или размера на вредите, с цел противозаконно получаване на застрахователно обезщетение. При застрахователна измама, застрахователят се освобождава от задължението да извърши плащане. Към застрахователните дружества се изграждат звена за борба със застрахователната измама.
 
Застрахователен срок – срокът, който има значение в застрахователното правоотношение. За задължителните застраховки той се определя точно от законодателя, а за доброволните застраховки това става с договор за застраховане.
 
Застрахователен случай – реализиране на потенциалната опасност, при която настъпва плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение или застрахователна сума.
 
Застрахователен интерес – имущество, което се явява като обект на застраховане, право върху него или задължения по отношение на него, т.е. всичко това, на което може да бъдат причинени материални вреди на застрахования или отговорности на застрахования към трети лица. Мярка на материална заинтересованост в застраховането. Без застрахователен интерес не може да се сключи застрахователен договор.
 
Застрахователен брокер – юридическо лице, което се явява като посредник между
застрахования и застрахователя с цел сключване на договор за застраховане.
 
Застраховател – юридическо лице, което в рамките на едно самостоятелно и специално облигационна отношение, срещу предварително получена премия е задължено да извърши плащане при настъпване на независещо от волята на страните събитие.
 
Застраховане на действителна стойност – най-често срещаната форма на обезщетение. При нея застрахователната сума е равна на действителната стойност на имуществото при сключване на застраховката.
 
Застраховане на възстановителна стойност – форма на застраховане, при която причинените загуби се възстановяват в пълен размер. При застраховане на възстановителна стойност застрахователното обезщетение е равно на цената на ново имущество от същия вид.
 
Застрахован риск – когато рискът е включен в отговорност на застрахователя по даден вид застраховане, се говори за застрахован риск. Рискове, които по една или друга причина не са включени в отговорност на застрахователя са т.нар. незастраховани рискове.
 
Застрахован – физическо или юридическо лице, притежаващо застрахователен интерес и встъпващо в гражданскоправни отношения със застрахователя по силата на сключен застрахователен договор или по закон.
 
Застраховаем риск – риск, за който застрахователят може да поеме отговорност. За да бъде застраховаем един риск, е необходимо той да притежава следните белези: случайност в разпределението на загубите; оценимост на разпределението на загубите; определеност при разпределението на загубите (плащането да се определя недвусмислено); независимост в разпределението на загубите; разпределение на загубите в зависимост от техния размер. Ако липсва един от тези белези рискът е незастраховаем.
Закупуване на застраховка – неправилно понятие, което се използва вместо „сключване на застрахователен договор”.
 
Злополука – настъпване въпреки волята на човека – внезапно, кратковременно събитие (произшествие) причиняващо смърт или загуба на трудоспособност.